Ако никога не си карал ски, а ти се иска, щом погледнеш как опитните скиори летят по пистите на големите курорти, може с години да не събереш смелост да се пуснеш по искрящия сняг. Започнеш ли да изследваш темата в интернет, можеш напълно да се откажеш да влезеш в отбора на „миропазаните”, които се забавляват с шеметна скорост и целеустременост по снежните писти. Като се започне от цените за оборудване и учител в топкурортите като Боровец, Банско и Пампорово, та се стигне до информацията в цветове за наклоните на пистите, степента им на опасност, видовете лифтове и пр. И като си представиш колко нелепо ще изглеждаш, едва крепейки се на ските, на фона на тези летящи фурии, които правят виртуозни движения в снега, излитат почти на височината на боровете около тях, приземяват се елегантно, си казваш. „О, не, това приключение отлагам за следващ живот, ако въобще има такъв, разбира се. ” 

За всеки 
Ако обаче все пак в сърчицето ти се таи смелчага и не спираш да търсиш начин да влезеш в отбора на снежните щастливци, то ще откриеш места в България, които не са така лъскави, нито толкова популярни, където мечтата ти ще се сбъдне. Където малки и големи от всички възрасти и с не дотам дебело портмоне се забавляват и смеят до насита в искрящия сняг. Кой върху ски, кой на шейна или чувал, а понякога и на конче. 

Без да им трепне окото от притеснение, че са новаци. Че повече падат, отколкото се пързалят. Въпреки това царят веселие, смях и снежна радост. Който не се оправя със ските, отива и яхва шейна като в детството. Когато с пламтящи бузи, замръзнал шал и ръкавици се бухваш в преспите, след като шеметно си се спуснал от хълма. И после като в екстаз отново поемаш към върха. Докато слънцето не падне и ти сам не се превърнеш в сияеща от щастие ледена висулка. Едно такова място, където можеш да се изпълниш с радостта от зимата, е добрата стара Юндола, сгушена между Родопите и Рила. 

 
Който веднъж е минал през Юндола, мястото, където се намира учебната опитна станция на Лесотехническия университет, пази в сърцето си картина, която го връща към живота дори и в най-отчаяните му мигове. А тя е приказно красива. Тъмни високи борове, кристален въздух, наситен с аромат на смола, лазурно небе и звънтяща тишина. Към ноздрите се промъква нотка на пушек от запалени някъде бумтящи печки. Наоколо е и пазарчето, където жени, омотани с шалове, продават кехлибарен мед, боров еликсир, сладка от диви ягоди и боровинки, ръчно направени кръгли питки със сирене и кашкавал. Тяхното присъствие в района е вечно, те сякаш никога не остаряват и винаги са усмихнати добронамерено. 

Хижи и хотелчета 
Наоколо е пълно с уютни хижи и хотелчета, които предлагат добра местна храна и винаги ароматен билков чай, с треви, брани от планината. В района има писти, една от които е особено популярна за семейства с деца и начинаещи. Тя не е така дълга като тези в известните курорти, не е стръмна и е безопасна за хора, които нямат спортни амбиции, но искат да спортуват за удоволствие. Цените са по джоба на българина, включително можеш да си наемеш учител, който да те води по стъпките на скиорството. Има и отделна, която е за спускане с шейна. Там, разбира се, е пълно с деца, които пъплят по хълма, облечени в цветни ескимоси. Околността се оглася от детска глъч и смях. Шейна може да се наеме, а удоволствието е позволено и за възрастни. Районът вече е популярен и сред чужденците, които идват от цяла Западна Европа., пише Телеграф 

Пони 
Около Юндола има много леки туристически пътеки, по които можеш да поемеш и през лятото, и през зимата. Има и места, където да си запалиш огън, да се сгрееш или просто да му се любуваш, да си изпечеш месо или картофи в жар. Едно от удоволствията е яздене на кон или пони с учител. Това може да стане на манеж, но и като горска разходка. Второто е невероятно удоволствие, дори за тези, които не са се качвали на кон. Важното е да стоиш изправен и когато кончето поеме по пътя, докато гордо държиш юздите му, си спомняш, колко е прекрасно да си човек, част от природата, чувство, което дреме в гените ни, но днес сме забравили. 

Краище 
В някои от дните на ваканцията можете да се разходите из района. На около 40 км от Юндола е Белица, където е резерватът с танцуващите мечки на Бриджит Бардо. По принцип през зимата те трябва да спят, но заради динамичното време, някои от мецундрите се събуждат и по това време. Малко преди Белица е село Краище, известно с най-апетитните кюфтета на планетата. За да опитат от цвъртящите кюфтаци, автобуси отбиват от пътя и пътниците хукват към будките. Любопитно е да видиш как хората потропват в студа на опашка, за да си купят от удоволствието, което вече се е превърнало в туристическа атракция. 

Преди петнайсетина години тези кюфтета са се правели в една барачка, но собствениците са преместили пещта на по-централно място, пак навън, а потокът от хора не секва, дори и късно вечер. 

Зелените писти - за новаци, червените - за майстори 
Карането на ски е забавно и безопасно, когато подбираме нивото на трудност на пистите според уменията си на каране. Много важна е правилната преценка, особено когато става дума за деца. Но за да подбираме пистите, е важно да сме наясно с маркирането им според нивото на трудност в ски зоните, съветват от блога elasnas. com. Ето какви са категориите писти и как се обозначават в ски зоните. Ако сте в по-голяма ски зона за първи път, бързо ще се окажете изправени пред цяла гора от табели. Зелено, синьо, червено, жълто или черно? Ски пистите се делят според наклона им и нивото им на трудност на зелени - до 15%, сини - 25% наклон, червени - 40% наклон, черни - над 40% наклон. Сортирането по цвят описва степента на трудност на наклона. 

Показва дали пистата е подходяща за начинаещи, или спускането е предназначено за напреднали скиори, поради стръмността. Освен това пистите се обозначават и с табели с номера. Цифрите се използват за ориентация в големи ски зони, така че никой да не се загуби. 

Понякога цифрите се пропускат или се добавят имената на пистите, които скиорите и сноубордистите могат да използват за ориентация. Освен това ленти на спускането отбелязват ръба на склона. Понякога те са боядисани в светещи цветове за по-добра видимост, но най-вече в категорията цвят на склона. Зеленият знак обозначава предимно много равни, лесни писти, често и писти, където начинаещите се учат на първи стъпки. Там се практикуват първите завои с рало. Възможно е и да се експериментира за по-бързо каране и “пускане на ските” за малко по-напреднали. Синята маркировка на пистите обозначава писта, която на шега се нарича ски магистрала. Те обикновено са и най-натоварените. 

Този тип наклон е много подходящ за напреднали начинаещи, завръщащи се към спорта и семейства с деца. Принципно всяка ски техника може да се използва или практикува на сини писти. Даже е препоръчително, когато искаме да усъвършенстваме някой елемент, дори и да сме напреднали, да го правим на синя писта. Тук скиорите могат да очакват предимно спокойни спускания, нивото на адреналин остава сравнително ниско. В Северна Америка обаче синият цвят означава по-стръмен наклон - от 25 до 40 процента. Червената писта не е подходяща за начинаещи и често се използва от напреднали скиори, за да подобрят техниката си, или за подготовка за още по-стръмни склонове. Идеален терен за ски техниката карвинг. Подходяща и за къси ритмични завои. Черните писти са запазени само за експерти и професионалисти. Начинаещите се излагат на сериозна опасност при наклон от над 40 процента.